Проф. Георги Близнашки: Оставката на Станишев е неизбежна

Анти-ДПС говоренето в БСП се дължи и на неуредени корпоративни сметки, казва бившият депутат

- Г-н Близнашки, защо се провали БСП на тези избори?
- Основната причина за изборната катастрофа на БСП е провежданата от нея преобладаващо дясна политика, а като прибавим към това и неспособността й да се справи и с развихрилата се на всички равнища в държавното управление корупция, нещата стават ясни и разбираеми. Освен това самите листи на партията дойдоха да потвърдят тенденцията за превръщането на БСП в партия от лидерски тип, защото в избираемата зона се оказаха най-вече хора, които се ползват с личните предпочитания на лидера, без тежест и авторитет в партията и обществото. Като се вземат предвид и грубите грешки в кампанията, свързани с преекспонирането на персоната на лидера, черният пиар, клиповете с талъсъмите и брадвите, резултатите не биха могли да бъдат други. Това е най-скъпата кампания в историята на партията, но резултатите показват, че парите не са достатъчни да си купиш обичта и доверието на народа. В определен смисъл това е провал не толкова на самата партия, колкото на „отбора на Станишев”, както сам се изрази лидерът на нашата партия при формирането на предизборния щаб на БСП. Именно този „отбор”, който се отличи със своето високомерие и дори арогантност, носи отговорността за грандиозния провал, какъвто най-новата история на партията не познаваше до сега.
- Имат ли някаква вина за лошия резултат на левицата ДПС и по-специално поведението на лидера Ахмед Доган?
- Определено да, макар че отговорностите не трябва да се подменят. Основната вина пада върху самия Сергей Станишев, който не успя да постави взаимоотношенията между БСП и ДПС на принципна основа, т.е. с оглед постигането на общи политически цели, а допусна подялба на властта, задкулисно договаряне по различни въпроси и поредицата от компромиси, което позволи да се обслужват по арогантен начин корпоративни интереси. Същевременно появилото се напоследък в БСП анти-ДПС говорене не е мотивирано единствено и само от принципни съображения, а донякъде се дължи на неуредени корпоративни сметки от предходното десетилетие. Въпреки това не трябва да се забравя, че електоратите на двете партии имат сходни интереси, поради което уреждането на отношенията между партийните елити не трябва да води до разрушаване на потенциала за едно работещо партньорство помежду им.
- Губеше ли се реално лява политика по време на управлението на тройната коалиция?
- Без съмнение лявата политика остана на заден план при управлението на тройната коалиция. Поначало всяка социално-либерална коалиция предполага непрекъснати компромиси. Странното е обаче, че десните и ултрадесните мерки - какъвто напр. бе случаят с т.нар плосък данък – се предлагаха от самите социалисти, а не от коалиционните партньори. За тази цел БСП най-често бе поставяна пред свършен факт – т.е. решенията се вземаха от тесен кръг лица, приближени на лидера, без сериозна вътрешнопартийна дискусия. Въобще стигна се до парадоксални решения като например намаляването на данъка върху хазарта, множество необосновани заменки, неубедителни приватизационни сделки и груби конфликти на интереси – все явления и процеси, нямащи нищо общо с лявата политика. Социалната политика прие формата на жестове на благотворителност като изпращането на групи пенсионери на море през зимата. Не случайно нито икономическият министър, нито социалният министър получиха подкрепа за преизбиране в досегашните им избирателни райони, а партията претърпя истински разгром както в предишния, така и в новия избирателен район (съответно Бургас и Варна) на министър-председателя.
- Може ли БСП да си възвърне доверието на избирателя със Сергей Станишев начело?
- Категорично не. Сергей Станишев е напълно изчерпан като лидер и не само заради опита му да подчини партията на интересите на собствения си приятелски кръг. Въобще „линията Станишев” се оказа смесица от стари хватки и прийоми и псевдореформаторски начинания, които така и не се довеждаха до край. Смятам че, оставката на Сергей Станишев е неизбежна и е безсмислено да се правят опити за отлагане и търсене на вот на доверие. Още повече че Националният съвет на БСП не беше избран, а подбран по недемократичен начин чрез спускане дори не на имена, а на безлични номера от списъка на апарата, диктуван на делегатите на партийния конгрес. Листчето с тези номера надхвърляше повече от сто човека, като те се диктуваха от апаратчиците на делегатите, събрани по области – именно тази схема получи подигравателното название „шифърът на Леонардо”. Абсурдна е тезата, че фигурата на Станишев няма алтернатива в средите на БСП. Тя се поддържа от няколко човека, които нямат никаква собствена тежест нито в партията, нито в обществото, поради което оставката на Станишев за тях самите е равнозначна на изчезване от политическата сцена на страната. По време на предизборната кампания все същите влъхви твърдяха, че самото управление на Станишев няма алтернатива, но се оказа, че не е така. Аксиома на демокрацията е, че след подобна изборна загуба лидерът задължително излиза в оставка. Не може да има два вида правила на демокрацията – едните да се отнасят до Станишев, а другите – до всички останали. Иначе казано: Станишев или излиза в оставка и остава на страната на демокрацията, или отказва да я подаде и преминава на страната на автокрацията. Трети изход няма. Всичко друго е агония, защото това е присъдата на българския народ за лидера и неговото управление, а тази присъда не подлежи на обжалване.
- Ще се възроди ли БСП скоро?
- Да, смятам, че БСП разполага с потенциала да преодолее драмата на поражението, но за тази цел трябва да се прекратят опитите за превръщането й в партия от лидерски тип, като се премине към режим на колективно ръководство, избрано по демократичен начин. В подобно ръководство трябва да влязат авторитетите на партията, кадърните, почтени и утвърдили се в своята професия хора, които обществото приема, и да отпаднат личните приятели на лидера, които досега не се отличиха с особени способности и постижения. Възстановяването на колективния стил и метод на работа е необходимо условие за налагането на нормални взаимоотношения в ръководните среди на БСП. Разбира се, партията трябва да се върне към своите традиционни ценности и да отстоява каузата на социалната справедливост. Единствено политика, която е ориентирана срещу увлеченията на олигархията и е насочена към осигуряване на жизнени шансове за всички български граждани, може да ни върне доверието на обществото.
- Какъв тип политик може да бъде алтернатива на Станишев в БСП?
- Вече имах повод да спомена няколко имена на хора, които могат да бъдат истинска алтернатива на Станишев - например Янаки Стоилов, Дора Янкова, Георги Пирински... Всеки един от тях е със солидна професионална биография, доказал е своята привързаност към ценностите на демокрацията и нееднократно е отстоявал каузата на социалната справедливост. Именно такива хора могат да отговорят на очакванията на поддръжниците на нашата партия и могат да поведат партията към нови хоризонти. Иначе казано, необходим е нов лидер с авторитет в партията и обществото, който да е способен да води реална лява политика, а не фалшив образ, формиран по пътя на пиар упражненията и медийните спекулации.
- Имат ли шанс представителите на т.нар. ляво крило в БСП да стигнат до ръководството на партията?
- Там има достатъчно способни и далновидни фигури, които могат да изиграят ролята на катализатор за необходимите процеси на пречистване и обновление на партията.
- Смятате ли, че антитурското говорене вече излиза извън приемливите рамки, и как може да се успокои обществото?
- Смятам, че антитурското говорене преминава нормалните граници и всеки отговорен политик трябва да си дава сметка, че страната ни няма нужда от нови етнически разделения, а всички заедно трябва да мислим за по-нататъшното консолидиране на националното и държавното единство. Очевидно е, че отделни лица от върхушката на ДПС трябва да бъдат респектирани и вкарани в правия път, но това трябва да стане чрез законови средства, а не чрез кампании на персонално или колективно охулване. В крайна сметка юридическата отговорност е винаги конкретна и персонална. Но това означава, че в борбата срещу корупцията трябва да се прилагат еднакви критерии спрямо всички политически функционери, а не да се преследват или оневиняват едни от тях за сметка на други.
- Намери ли мажоритарният вот реално приложение?
- Не, не намери, защото вълната на протестния вот обезличи мажоритарните кандидати. Освен това избирателните райони бяха прекалено големи, за да се стигне до състезание на личности, които хората познават и са готови да подкрепят в персонален план. Занапред трябва добре да се помисли под каква форма да бъде прилагано мажоритарното начало в България.
Източник: www.novinar.net